Геотермалната нергия в България
Далечна и слабо позната е идеята за използване на геотермалната енергия на Балканите, макар че регионът се радва на изобилие от горещи минерални води и като цяло „топла“ земя. Докато много страни в Западна и Централна Европа използват жегата на земните недра за отопление на цели квартали, балканските страни разчитат на този източник слабо, най-вече за баленология и земеделие. Пропуснатите ползи са огромни, особено като се има предвид, че в момента са налице и многобройни източници на финансиране за разработването на геотермални системи. Всичко това стана ясно от дискусията по време на форума за геотермална енергия системи в рамките на изложението „Енергийна ефективност и ВЕИ“, организирано от Виа Експо в София. Съвсем малобройни са и изложителите, които предстявят системи, свързани с геотермални технологии.
Турция е безспорният европейски лидер в използването на геотермални системи за отопление с близо 3000 MW мощности от този вид, по данни на Европейския комитет за геотермална енергия. Втора е Исландия – 2131 MW, при която преобладаващият дял се пада на геотермалните топлофикационни системи. Италия, Унгария и Франция оформят петорката на лидерите по използване на геотермални системи за отопление. Балканските страни участват в класацията с нищожни постижения от порядъка на около 100 MW.
В България най-популярното приложение на геотермалните ресурси е балнеологията, показват данните на EGEC. Румъния е балканският лидер по геотермални топлофикационни решения. Съвсем скромни са цифрите, когато става дума за геотермаани решения за отопление на отделни сгради.
Заключението е, че балканските страни са много назад в сравнение със Западна Европа по отношение на използването на геотермална енергия – с изключение на Турция, посочи Робърт Гаврилиуч от Европейския съвет за геотермална енергия. Това обаче означава и огромни възможности, добави експертът.
Програмата Хоризонт 2020 е един от възможните източници на финансиране за геотермални решения, посочиха още от EGEC. 80 милирда евро е бюджетът на програмата за периода 2014-2020. България, Хърватия, Гърция, Румъния и Словения могат да се възползват и от кохезионните фондове на ЕС за развитието на този вид технологии. Европейският фонд за регионално развитие и Европейският фонд за земеделие и селско развитие също са потенциални източници на средства в тази посока.
Разработването на геотермални системи за топлофикационни мрежи обещава изключително евтина или дори безплатна енергия, което прави много привлекателно подобно решение, подчерта Джулиет Нюсън от Международната геотермална асоциация. Все пак черпенето на тази безплатна енергия от сърцето на земята е свързано с висока първоначална инвестиция. Самото начало е и етапът, който представлява най-голям риск в развитието на геотермалните проекти, добави Нюсън.
Веднъж разработени, геотермалните системи са напълно независими от времето и гарантират стабилен изходен капацитет, за разлика от слънчевата и вятърната енергия. Функционират постоянно, 24 часа в денонощието – друг фактор, с който се отличават от останалите чисти и възобновяеми източници. Тези две особености правят геотермалната енергия много по-надеждна и предпочитана за отопление. Технологиите вече са доказани, а поддръжката е евтина, посочи още Нюсън. Когато добавим в това уравнение и високият капацитет, разбираме защо страни като Исландия усърдно работят за подмяна на изкопаемите горива с геотермални източници.
Малък брой хотели, предимно в региони с горещи минерални извори, и от време на време собственици на нови еднофамилни жилища се интересуват от геотермално отопление в България, стана ясно от изказване на Васил Коликовски от Българска асоциация за термопомпи. Това е профилът на съществуващите, малко на брой, потребители на геотермални системи у нас. Сред тях рядко се среща добро познаване на темата. Поради това не са редки и случаите на неправилно оразмерени инсталации, което на свой ред води до нуждата от пре-проектиране на системите и съответно оскъпяване на проектите.
