Преходът към зелена икономика ще промени пазара на труда

Изменението на климата и влошаването на околната среда застрашават заетостта и бъдещото устойчиво развитие в много области на икономическа дейност из целия свят. Наред с други двигатели на промяната като глобализацията и бързото развитие на технологиите те налагат значителни промени в пазара на труда и нуждите от квалификации. Публичните политики и корпоративните стратегии в много сфери следват призивите за чиста и зелена икономики. Наличието на умения за екосъобразни работни места играе решаваща роля в стартирането на промяната и осъществяването на навременен преход.

Нужно е повишено внимание върху покриването на изискванията за заемане на длъжности, заложени в стратегиите за зелени икономики, тъй като преминаването към такъв тип икономика довежда до структурни промени в националните пазари на труда. Преходът засяга най-вече съществуващите професии, но се появяват и нови работни профили, най-вече с по-високи нива на квалификация. Професионалните профили в различните сектори ще се променят и се нуждаят от нови и различни умения.

Международната организация на труда (ILO) и Европейският център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) стартираха глобален изследователски проект за проучване на потребностите от умения за структурните промени в резултат от зелената икономика; новите и променящи се професионални профили и недостигът на умения.

Многото примери на добри практики демонстрират, че публичните политики заедно с частни инициативи могат да благоприятстват разширяването на зелената трансформация, да оползотворят енергийната ефективност и потенциала на възобновяемата енергия, а всички тези неща изискват преобразуване на базата с умения. Усилията за развитие на квалификациите трябва да се съсредоточат върху надграждането на съществуващите компетенции, като се набляга на основните умения, включително в математиката, инженерните науки, технологиите и науката. Всяка работа може да се превърне в “зелена”. Разбирането за въздействието на една работа върху околната среда, както и евентуалният ѝ принос към по-зелена икономика, трябва да бъдат интегрирани в системите за образование и тренингите. Интегрирането на проблемите на околната среда заедно с устойчивото развитие в съществуващите квалификации и улавянето на нови, нововъзникващи потребности от умения за пазара на труда са масивни задачи.

Екосъобразните умения са необходими за адаптирането на продукти, услуги и процеси към изменението на климата и свързаните с него изисквания и регулации. Европейският център за развитие на професионалното обучение дефинира зелените умения като “знанията, способностите, ценностите и подходите, необходими за живот, развитие и подкрепа на устойчивото и ефективно използващо ресурсите общество”. Тези способности ще са необходими във всички сектори и на всички нива на работната сила.

Успешното преминаване към нисковъглеродна икономика ще бъде възможно само ако работниците могат да се адаптират и пренасочат от области на намаляваща заетост към други отрасли и човешкият капитал е максимизиран, за да може да развива нови индустрии.

Не е лесно да се каже колко работни места ще бъдат създадени и/или унищожени от зелената икономика, но е сигурно, че продължаващият процес на трансформация на икономиката ще доведе до значителни промени в търсенето на работна ръка между и в самите икономически сектори.

Екологизирането на икономиката ще се отрази на потребностите от умения по три начина:

  • Структурните промени водят до увеличаване на търсенето за някои професии и намаляването за други;
  • Новите икономически дейности ще създадат нови професии и ще има нужда от нови профили със специфични умения;
  • Много от съществуващите професии и отрасли ще преминат през екосъобразни промени в работата, а това ще изисква корекции на текущите обучения и квалификационни рамки за съответните длъжности.

Според Доклада за зелена заетост усилията за борба с изменението на климата могат да доведат до създаването на милиони нови “зелени професии” в идните десетилетия. Тази оценка е част от Инициативата за зелена заетост, съвместно усилие на Международната организация на труда, Програмата за околна среда на ООН (UNEP), Международната работодателска организация (IOE) и Международната търговка конфедерация (ITUC) и цели да подпомогне правителствата и социалните партньори в превръщането на този потенциал за достойна работа в реалност, чрез съгласуване на целите на околната среда и заетостта.

Зелената трансформация изменя дейностите в икономиката, например от такива, които са по-малко енергийно ефективни и генерират по-големи емисии на въглероден диоксид, към такива с по-голяма ефективност и по-малко замърсяване. Този тип промяна се проявява на индустриално ниво и предизвиква структурни изменения в икономическата дейност, съответно и в заетостта. Това явление се нарича “зелено преструктуриране”. Промените на свой ред намаляват търсенето за определени професии и увеличават същото за други. Пример за такъв източник на промяна в изискванията за квалификация ще бъде развитието на алтернативните и възобновяемите енергийни източници, като например вятърната или слънчевата енергия, както и относителния спад на производството и използването на изкопаеми горива. Това е повод за обучение, което позволява на работниците и предприятията да направят преход от свиващи се, към растящи сектори и възможности за професионално развитие. На второ място структурните промени, въвеждането на нови регулации, както и развитието на нови технологии и практики водят до появата на някои съвсем нови професии. Например соларния техник често се споменава като нова професия в държавите, в които слънчевата енергия е нова технология. Нововъзникващите професии изискват осигуряването на съответните курсове за обучение и приспособяване на системите за квалификация и образование. Трето, нови умения ще са необходими от страна на работниците в много от съществуващите професии и отрасли в процеса на повишаване на екосъобразността. Така например в автомобилната индустрия, в редица работни длъжности (от инженерно проектиране до поточна линия) ще трябва да се работи с нови и ефективни технологии на горивата. В друг пример земеделските производители в много части на света ще трябва да се адаптират към по-тежки условия на суша, която изисква те да се научат как да отглеждат нови насаждения или на нови методи за производство на същите култури. Този източник на промяна в изискванията за квалификация е най-разпространеният: в действителност, това ще бъде мащабен процес и изисква огромни усилия за преразглеждане на съществуващите учебни програми, стандарти за квалификация и програми за обучение на всички нива на образование и професионално обучение.

Анализът на опита от редица държави разкри, че недостигът на умения вече ограничава преминаването към по-екологична икономика – от гледна точка на подготовката за някои нови професии и по отношение на промяната на профила на умения за голям брой съществуващи. Изследването документира и необходимостта от осигуряване на възможности за придобиване на нови умения на тези, които са изложени на риск от загуба на работни места в индустриите с високи емисии. Опитът на държавите в адаптирането на обученията, за да отговарят на всички тези нужди, варира. Някои страни развиват иновационни стратегии и политики за проактивно предвиждане и адресиране на нововъзникващите нужди от умения; други коригират съществуващите механизми и системи на ад-хок база.

Политиките за опазване на околната среда и борба с климатичните промени носят огромни възможности за заетост, но и рискове, свързани със структурните промени. Страните се нуждаят от съгласувани стратегии, които обединяват енергетиката, околната среда, целите на образованието и развитието на кадри, политики и отговорни министерства, за да се адаптират към изменението на климата и да преминат към чисто, устойчиво производство и потребление по начини, които максимизират създаването на достойни условия за труд, достъпни за всички.

Всяка професия разполага с потенциала да се превърне в екосъобразна. Интеграцията на устойчивото развитие и екологичното съзнание в образованието на всички равнища е важна задача. То ще допринесе за промяна в поведението на потребителите и ще даде тласък на пазарните сили да имплементират зелените политики.

Преминаването към по-зелена икономика разполага с огромен потенциал за разкриване на милиони работни места, директно и индиректно по цялата верига на предлагане и търсене. Предизвикателството пред политиките за опазване на околната среда е да се изберат варианти, които максимизират продуктивните и достойни условия на труд, а в развитието на умения да залегнат екологичното съзнание и подходящото техническо обучение. Така целите на политиката в двете области се подкрепят взаимно – без подходящо обучена работна сила преходът към по-екологична икономика ще се забави и без наложителното посрещане на екологичните предизвикателства – нуждата от ускорено развитие на работните места може да остане незадоволена.

Изследванията на държавите показват, че недостигът на умения вече представлява сериозна пречка пред преминаването към зелена икономика и създаването на екосъобразни работни места – тенденция, която е вероятно да бъде изострена в бъдеще. Недостигът произтича от редица фактори, включително подценяването на растежа на някои зелени сектори (например в областта на енергийната ефективност на сградите); общ недостиг на учени и инженери – проблем, споделян от икономиките на всички нива на развитие; ниската репутация и привлекателност на някои сектори, като например управление на отпадъците; и общата структура на националните кадрови бази. Липсата на достатъчно преподаватели по предметите, свързани с екологичното съзнание и бързо развиващите се зелени сектори (например възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност) е докладвана в много страни, особено в развиващите се икономики.

Нарастващото значение на устойчивото развитие и прехода към икономика с ниски въглеродни емисии увеличават темпа на промените в пазара на труда и потребностите от специфични умения. Икономиките, които се движат към по-екологична продукция, могат да се възползват от този потенциал за създаване на работни места, ако се справят ефективно с предстоящата структурна промяна и трансформация на съществуващата база. Грижата за околната среда, като неделима част от образованието на всички равнища – от ранна детска възраст нататък, в крайна сметка ще измени поведението и предпочитанията на потребителите, както и самия пазар. За ефективни и целенасочени действия – прякото участие на всички заинтересовани страни е от ключово значение. Там, където това се постигне, е най-вероятно да се случи устойчив и справедлив преход към по-екологична икономика.

Leave a Reply Text

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.